ВЕТРОВЕ В ПУСТИНЯТА

Обикновено не пиша в рими, но след поредната безсънна нощ от силните ветрове в пустинята, просто тези думи ми се изляха в съзнанието.

Понякога мислите текат като река, но вместо под вода, потънала съм в пясъци.

Едни такива нощи горещи, пустинни, ветровити, в които няма заспиване, мислите връхлитат без спиране.

Пясък ме покрива с всяка една въздушна струя и в миг се усещам сякаш копая си гроба, но вместо да почивам в мир, прожектирам сюжети.

С кой как постъпих и имах ли право, казах ли нещо накриво, направо?

Няма ли край тази нощ си мисля, обещания си давам, после премислям.

Когато изключиш всеки дразнител, срещаш себе си без придружител.

Никак приятна не е тази среща, едно си мислиш, а друго те посреща!

Няма ли кой да угаси звездите?

08 май 2023