ОБЛЕКЛОТО В МАРОКО

Доста често чувам хора да се интересуват от това как трябва да се обличат, когато дойдат в Мароко. Това ми е много любима и актуална тема. Когато се замисля по-задълбочено, има няколко отправни точки, от където може да се разгледа този въпрос.

Искам да започна с това, че Мароко е огромна държава, в която привичките, манталитета и обичаите се различават в зависимост от местоположението. В този ред на мисли, не бих могла да обобщя поведението на всеки един човек, но пък мога да споделя моите наблюдения, усещания и размисли.

В допълнение, по-скоро ще наблегна на културните особености, предразсъдъци и притеснения. Съвсем малко ще засегна темата и от гледна точка на климат и терен.

Трябва ли да си покривам главата?

Местните хора разбират, че вие сте туристи и естествено не очакват от вас да се обличате, като тях. Да не говорим, че доста голяма част от младите хора, предимно в градовете, се обличат „нормално“, като европейци, ако приемем, че това е нормалното.

• 

• 

Не искам да прекрача границите или да ги обидя

Няма как да ги обидите, ако не обиждате себе си. Естествено, че няма нищо лошо, в жегата, да сте с потник и къси панталони. Според мен, обаче, има доста голяма разлика между потник и потник, както и къси панталонки. Тук вече няма как да дам акъл, то е лично усещане за пищност и пошлост, като отбелязвам, че и с дълги дрехи човек може да прекрачи граници. Аз лично не бих носила и не нося прекалено къси дрехи. Съветът ми е да не се концентрираме толкова върху късите панталонки и потника, а как изглежда. В случай, че не би ме било срам да се покажа пред прабаба ми или баба ми и нейните приятелки, мисля че имаме зелена светлина. Разбира се много зависи от понятията, разбиранията и усещанията на човека. Държа да отбележа, че е редно да се съобразяваме, все пак сме на гости. Смятам, че ако отидем на гости и домакина ни помоли да събуем или не обувките си, ние ще се съобразим, та и това е горе долу така.

А за някои вече ходили в Мароко…

Гледат ме странно, дали е заради облеклото?

Често пъти съм дискутирала с приятели, които са идвали в Мароко тази тема. Наскоро чух най-точния, поне за мен, отговор. Това би могло да помогне, дори чисто психически, за нагласата. Зависи къде в Мароко се намираш, защото това е огромна държава, вече няколко пъти споменавам. Ти си интересен, защото си чужденец, всичко свързано с теб е интересно, дрехите, прическата, поведението, дори джаджите, които носиш. Това е нормално! Както ние бихме се обърнали да погледнем някой, които е различен от нас, така и те. Това не винаги означава укор или възмущение. И все пак повечето би трябвало да са свикнали. Да, голяма част от хората, особено занимаващи се с туризъм, са свикнали. Въпреки това, може да си представите, колко различни, интересни и екстравагантни хора има по света и те посещават и Мароко. От гледна точка на мъжките погледи към жените, бих казала, че до една част се припокрива с горе написаното. От друга страна има и такива, които откровено са си зяпачи и обичат да си гледат, както и навсякъде другаде. Може би повече, от колкото ние сме свикнали, пак поради причина, че при нас някак си всичко е на показ. Общо взето няма изненади, всичко е показано и видяно.

Усещам бариера

Откровено казано, може би с изключения, хората в Мароко не слагат бариери. Особено хората, с които бихте се сблъскал при едно посещение. Малко или много, повечето са в сферата на обслужването и тяхната единствена цел е да задоволят всички прищевки. В този ред на мисли, от моя опит, те ще се разпрострат до там, до където им позволят. Бариерата я поставяме ние и ние очертаваме границите, те само следват нас и нашето настроение. Лично аз съм виждала как един гид може да бъде коренно различен в зависимост от туристите. Това е нормално, за това, ако някой желае да влезе по-дълбоко в техния свят, това зависи до голяма степен от самия него.

Как аз се справям с облеклото в Мароко?

Искам да съм максимално честна, че съм променила доста начина си на обличане и понякога има разлика с начина, по който се обличам в България. Дължи се на няколко неща, първо със самата си възраст е нормално да променя някои свои възгледи. Да речем, като тийнейджър съм се опитвала да се впиша, да бъда в крак с тогавашната мода, да се харесам, да привлека внимание, сега не е точно така. Когато се разхождам в друга държава, не само в България, и виждам доста нелицеприятни гледки, жени и мъже дори, които с облеклото си сякаш ти навлизат в личното пространство. Карат ме да се чувствам неловко, некомфортно, за съжаление те не се обличат по този начин, защото им е супер удобно, а просто търсят внимание и провокация. Пак повтарям, понякога не е до дължината на дрехата, а начина по който я носиш. В този ред на мисли, за мен нормално облекло, независимо къде се намирам, са прилични дрехи на дължина и по-малко показ, които не провокират.

Втората причина е, че на мястото, което живея – Мерзуга, не върви да ходя с ризи и панталони, например. То си е село, пустинно при това, ходя с джапанки почти целогодишно, анцуг и тениска. Когато ходим в някой град, тогава вече се обличам малко по- така, но пак не е особено формално. Повечето жени тук се обличат с дълги рокли (джелаба, кафтан), под които задължително има някакъв клин, независимо дали е лято или зима. Носят също туники с някакъв панталон, забрадки/шалове/тюрбани, но в повечето случаи лицето им се вижда. Тук не е толкова разпространено носенето на бурка. По-скоро има жени, предимно възрастни, които намятат дълъг черен шал върху дрехите си и по този начин имат опцията да крият лицето си, ако преценят. Берберските жени носят черен шал, ръчно бродиран с берберски символи, който служи, по-скоро, като наметало или връхна дреха. Някои жени го слагат, когато излизат навън, но не винаги си крият лицата. Шалът символизира берберската култура, показва тяхната принадлежност и самосъзнание.

• 

• 

Слагам ли си шал, забрадка, кърпа…? Забулвам ли се?

Много държа да подчертая, че тук климатът е съвсем различен. Дори първите години, които прекарвах известно време, не успях да разбера, както сега, когато съм тук месеци наред. Слънцето е много силно и е сухо, имала съм случаи, в които косата ми гори. Направи мирише на изгоряло. Аз лично не нося шал, кърпа ,или както и да го наречем, ежедневно, защото нямам такъв навик. Повярвайте ми, ако ми се налага да съм дълго време навън, особено, когато е слънчево и горещо, не бих могла да си помисля да изляза навън без да си покрия косата, с каквото и да е. Освен слънцето, тук има много силни ветрове, които са по-познати, като пустинни бури, тогава пък пясък и прах се вдига във въздуха и е не само практично, но задължително да имаш шал.

Какво мога да кажа в заключение?

Редно е всеки да се чувства добре в дрехите си, те са уж за комфорт, а не за показност!

Дали Мароко е място за експерименти и екстравагантност в дрехите? Аз лично смятам, че не е!

Дали някой ще ви направи забележка? Едва ли!

За съжаление, няма как да дам еднозначен отговор, защото всеки разбира понятията за пошло и неприлично по различен начин. И все пак смятам, всичко написано дотук, би могло да даде някаква насока на вашите мисли.