ЖИВЕЯ В ПУСТИНЯТА

Знам, че звучи доста налудничаво, но аз наистина живея в пустинята! И не, не е така, като си го представяте или пък е, ще разберем по-долу.Нека започнем с няколко въпроса, които ми задават често.

В палатка ли живееш?

Лично аз не живея в палатка, макар че все още има номади, които живеят в така наречената “хайма”, на арабски. Представлява тента, от камилска и/или козя вълна, разпъната ниско на земята, с помощта на няколко дървени колове и други подръчни материали. Селото, в което живея се нарича Мерзуга и е една от най-популярните дестинации в Мароко. Намира се в югоизточната част на страната, на 50 км. от границата с Алжир. В непосредствена близост до най-големите пясъчни дюни на територията на Мароко, наречени Ерг Шеби (Erg Chebbi).

Живея в къща, тухлена, да съвсем истинска е и се намира на около 2 км. от дюните на Ерг Шеби. Доста често сядам на терасата с лаптопа си и наблюдавам всички цветове на дюните, изменящи се в ритъма на слънцето, докато пиша или върша някаква работа.

• 

• 

• 

• 

Има ли вода?

Къщата ни е снабдена с най-нормалните неща за едно домакинство, нито е първобитна, но и в никакъв случай не е нещо луксозно. Имаме течаща вода, няма режим или недостиг на вода, поне от както аз живея тук. Използваме филтър за пречистване на питейната вода и филтър за водата от душа, но доста от местните не го правят. Бутилирана вода, може да се набави от всяко крайпътно магазинче и не представлява проблем.

• 

• 

• 

От къде си купуваш храна?

В селото няма големи супермаркети, има малки зеленчукови магазинчета, месарници и смесени магазинчета. Наскоро започнаха да отварят минимаркети, които не са много по-различни, като разнообразие на стока, но пък може да се обслужваш сам. Обикновено в малките магазинчета трябва да изчакаш продавача да се качи по една стълба, многократно, или да изнамери всеки един продукт бутнат на незнайно място. В повечето случаи и те самите не знаят, каква стока имат в наличност. Първоначално е много очарователно, но след време започва да става досадно, особено ако бързаш. Лично аз избягвам тези магазини, до колкото е възможно, може би е въпрос на навик. Наистина ми се струва сложно да посочваш всеки един продукт, докато изчакваш магазинера да го намери, зад теб започват да се събират други хора, които също му поръчват някакви продукти. Излизат помощници и за части от секундата настъпва хаос, аз забравям какво искам, чувствам напрежение да бързам и накрая просто се отказвам. Интересното е, че при местните, този начин на пазаруване е съвсем нормален и преминава без или с минимално напрежение, някак си всичко протича по естествен начин.

• 

• 

• 

• 

Разбира се, не винаги е такава лудница, но все пак предпочитам минимаркетите, в които си се лутам половин час, гледам, избирам, подбирам, чета, до колкото мога, и накрая купувам куп излишни неща. Взимам шоколад, сладолед или вафли, после размислям, връщам ги на рафта, след това се чудя абе тази вафла има само 157 калории, я да я взема, какво толкова. Това, което ми допада е, че няма толкова големи изкушения, като в един голям град, в който зад всеки ъгъл те дебне нещо, което крещи “изяж ме”. Има много вкусни неща, но просто не са така изложени по лъскави витрини, в изобилие и навсякъде. Благодарна съм, че имам невероятната възможност да живея на толкова естествено, непринудено място, без нищо излишно и напудрено. Някои хора си мислят, че удобствата, с които разполага модерния свят правят нещата по-лесни, всъщност няма нищо лесно, но е истината, че колкото по-опростено живеем, толкова по-щастливи се чувстваме. Както отговаря моята 8-годишна племенница, на твърдението, че всичко хубаво става трудно, “Не е вярно, тортата става лесно, но е хубава!”

Всяко селце има определен ден от седмицата за пазар, когато търговци от други населени места носят стоката си на обособено за това място и я продават. Всичко, което е необходимо успяваме да си набавим от селото, понякога отскачаме до съседното село Рисани, където има пазар, по-голям избор и е по-евтино, но като цяло храната не с скъпа. Най-основните продукти не са проблем и все пак, ако ми се прияде нещо по-засукано бих могла да си го набавя от някой по-голям град.

Не е ли много горещо?

Най-горещите месеци са Юли и Август, когато температурата през деня може да достигне до 50 °C, а през нощта пада до около 28 °C. Тези са и месеците, които не препоръчвам да се посещава пустинята. Горещо е и от Април до Октомври, но някак си поносимо, особено, когато паднат температурите през нощта. Така наречената зима, която започва около края на Ноември, до към края на Февруари, през деня е топло и слънчево, между 23-30 °C, зависи от периода, но пък през нощта е възможно да падне до -1 °C, на мен това не ми пречи, харесвам зимата. Най-любимият ми период започва в средата на Септември до средата на Април, това са и месеците, които аз лично препоръчвам. През лятото не само е горещо, но е и много ветровито, което означава пустинни бури, за мен това е най-неподходящото време за посещение.

Очаквам още въпроси, на които ще отговоря с удоволствие!