МОЯТА ТРИКРАКА КОТКА

Дълго време исках да си взема едно любимо куче от България, но то е много специфична порода, огромно на размер и не издържа на жега. Mисия невъзможна. Казва се Мечо и се шегувахме “Мечо на Мароко”.

Е, мечето не стигна до Мароко, но преди време едно кученце се появи ненадейно в нашия двор. Така и не разбрахме как и от къде се появи. Аз си го приех за едно чудо, защото исках някой да ми прави компания, а точно предната вечер си мислих за Мечо и на сутринта се появи Аюр. Кръстихме го Аюр, което означава луна на берберски, защото се появи в деня почти на пълнолуние и всичко беше светло, както и той донесе светлина. За съжаление, след като се прибрах в София, Аюр изчезна безследно. Не знам какво е станало с него, може би си е изпълнил мисията.

След доста време, на Петък 13-ти, се появи на вратата едно малко чисто черно котенце в нашето село Калугерово. Прибрахме го и го кръстихме Багира. Много красива котка с осанка и възпитание. След като се върнах отново в Мароко си пожелах коте и да точната дума е пожелах. Смятам, че трябва да поискаш и да изчакаш да дойде само, а не да го търсиш умишлено. Убедена бях, че ще дойде моята котка, която съм си пожелала.

• 

• 

Измина около месец и половина и аз чакам и си мечтая, мечтая…за една красива котка, възпитана, игрива, гальовна, просто перфектна. Един ден виждам в двора една котка, която няма един крак, в леко окаяно състояние, абе никой не си мечтае за нея точно, със сигурност. И аз в началото започнах да я храня, но не приемах, че това ще е моята котка. Просто я храних, когато се появеше, защото тя не стоеше постоянно. По принцип винаги оставям остатъци от храна на обособено място за уличните котки. Те са много диви и не дават да ги пипаш, за това не се занимавам с тях, само им оставям храна.

• 

• 

Та същата тази трикрака котка започна по-често да се появява, много гальовна, много кротка, направо душичка. Обаче аз си викам, абе не може това да е моята котка, аз си представям нещо съвсем друго. С течение на времето осъзнах, че всъщност това е котката. Замислих се, че много често в живота ние си представяме и искаме неща, които са силно идеализирани. Не си даваме сметка, че може да сме получили най-голямото съкровище, без дори да сме забелязали.

• 

• 

Може лесно да го подминем и да продължим да гоним онзи блян, който дори не знаем дали е за нас. Не знаем дали въобще ще се чувстваме удовлетворени, когато го получим по начина, по който си го представяме. Ами да никой не си мечтае за трикрака котка! Може би тя има нужда от мен или аз от нея повече. Знам само, че не искам да я подминавам, както и другите подаръци в живота ми, които се надявам да разпозная и оценя.

Та това е Белла, защото е хубава!

Вече не е Белла, защо и как се казва, ще разберете в следващата история 🙂