Спомням си много ясно, все едно беше вчера.

Нямах желание за нищо, не виждах смисъл в нищо, направо не ми се живееше…

Беше мрачно, тъмно, влажно, сиво, облачно и схлупено… и аз бях схлупена, толкова схлупена, че не можех дори да погледна нагоре или напред…

Всичко се случваше ден за ден, година след година и така до 2014-та.

Беше 11-ти Декември, кацнахме в Маракеш.

На следващата сутрин се събудих в 4 или 5 сутринта, нямах търпение да започне приключението.

Тогава започнах и аз да се събуждам…и така всеки ден пътувайки към южната част, малко по-малко, все по-будна, докато накрая се събудих и си казах:

“Няма пък, ще живея”, искам да живея!

И оживях, оживях в оранжево, и пясъчно червено, оживях и в синьо, оживях в залезно лилаво.

По действителен случай!

СПОДЕЛИ: