Животът ми е шарен!
С мен на пазар,
когато стане дума за Рисани, в мен се пораждат смесени чувства. Доста често се натъкваме на комични ситуации и най-вече хора. Това малко градче винаги предизвиква една лека усмивчица на лицето ми с целия си колорит и абсурдност. Намира се на около 40 км. от Мерзуга и е един вид център на търговията за населените места в околията. Представлява типичен Африкански пазар, както бихте си го представили в най-смелите си фантазии. При първо посещение човек може да се шокира, особено ако за пръв път стъпва на Африканска земя или на такъв тип пазар. Позволиш ли си да бъдеш над нещата и да приемаш хората и местата, каквито са, без да си впускаш в дълбоки размисли, би могъл да се забавляваш. Аз и в дълбоки размисли съм се впускала, от където идват и смесените ми чувства, но накрая си останах с хумора. Почти не минава път, в който докато обикаляме Рисани, да не си подхвърляме шеги, че това е Кербала, че все едно сме в 80-те, 70-те и така се надсмиваме и забавляваме.
В Мерзуга, където живеем, няма големи супермаркети, най-близкият такъв се намира на около 130 км. в град Ерашидия. Ходим там рядко, само когато го съчетаем с други ангажименти или ако посрещаме близки и приятели на летището.
Обикновено пазаруваме от местните магазинчета в Мерзуга, като всичко е разделено. Има си зеленчуков магазин, има месарница, отделно се купуват други хранителни стоки и потреби. Така процедирахме преди пандемията, защото имаше доста работа и се налагаше да се пазарува бързо и да не се губи време в път. След като работата рязко намаля, започнахме да пазаруваме от Рисани, където цените са доста по-ниски.
Направихме си традиция, да пътуваме до Рисани веднъж в седмицата, да си набавяме нужните покупки, както за нас, така и за семейството на съпруга ми. Самият пазар (souk) съществува постоянно, но има определени дни в седмицата, които се наричат пазарни (market days), когато доставят пресни продукти, най-вече плодове и зеленчуци. За всяко населено място пазарните дни са различни, например в Мерзуга е всеки Петък, но пазарът не е постоянен, а само в рамките на деня. В Рисани пазарните дни са в Неделя, Вторник и Четвъртък. Разбира се, може да се пазарува и в другите дни, но хората предпочитат пазарните дни, тъй като има по-богат избор. Например, почти невъзможно е да намериш риба на пазара, ако не отидеш в пазарен ден.
Магазин за риба и морски дарове 
Различни сергии и магазини
Какво има на пазара?
Има всичко, изобилие от плодове и зеленчуци, меса, риба, подправки, пресни билки, домакински потреби, дрехи, обувки, сувенири, козметика, телефони, колела, техника, каквото се сетиш. Има и кафенета, ресторанти, бръснарници, магазини за килими, бижута, банка, административни офиси и т.н. Бих казала един селски, старомоден мол, малко…или по-скоро много по-прашен мръсен и не толкова лъскав, но все пак мол. Щях да забравя най-интересното, което може би отличава пазара от мола, а това е търговията с живи животни (магарета, овце и кози). Напълно нормално е също да се натъкнеш на отрязани глави на различни животни, от всички месарници се провисват бутове или други части от животни. Когато си купуваш пиле, най често го колят на място. Предупредих ви, доста е колоритно!
Сергия за плодове 
Магазин за кухненски потреби 
Смесен магазин в Рисани 
Магазин за билки и алтернативно лечение
Какво няма на пазара и какво ми липсва?
Липсва ми киселото мляко, на първо място, все пак баба ми прави домашно кисело мляко и знам много добре истинския вкус. Това кисело мляко, което се продава тук, е минало само покрай млякото. Вкусът няма нищо общо, а и те не го използват толкова. Например, те нямат разфасовки по 400/500 гр., а само мини варианти от по 100 гр. и консумират главно плодовите млекца. Натуралното използват по-скоро в готварството, за кексове и сладкиши.
Млечните продукти не ми допадат, като цяло, предимно внос от Франция и Нидерландия. Аз съм почитател на българското бяло сирене и кашкавал, козе сирене обожавам, не ми допадат френските и холандски сирена, въпреки че ги ям. Има разни продукти, които не се намират лесно, като например ядкови млека и разни други „здравословни“ продукти, заместители на захар и т.н. Разбира се, че ги има в Мароко, дори може да се поръчват онлайн, просто няма търсене на такъв тип продукти в Мерзуга. Поръчвала съм онлайн, но се отказах, защото при получаването се чака доста дълго време и изгубих интерес.
Гръцко фета сирене от супермаркета в Ерашидия 
Холандски кашкавал от пазара в Рисани
Бих казала, че има доста неща, които ми липсват, защото ние сме свикнали да има всичко, винаги и по много. Тук дадени плодове или зеленчуци, например, има само когато им е сезона. От една страна е липса, от друга страна за мен е нещо положително, което ме научи да ценя всичко повече. Научих се, че е възможно да се храниш с по-проста храна и всичко друго е прищявка, в повечето случаи. Бих казала, че тук изкушенията са много по-малко, да те съществуват, но не те дебнат от всеки ъгъл, готови да те глътнат.
От към хранителни стоки съм напълно доволна, по-голямото ми недоволство е от към козметика и дрехи. Избягвам да си купувам, каквато и да е козметика от тук, най-често си нося от България, защото не харесвам повечето комерсиални марки. Едно от нещата, които използвам е арганово масло, разбира се. Както знаете, аргонавтите дървета виреят само в Мароко.
Дрехи също си купувам рядко, а обувки никога не съм си купувала, тъй като тук жените са доста по-дребни от мен и бих се затруднила да намеря нещо подходящо. Най- хубавите неща, които съм си купувала са шалове, брандирани тениски и ризи с пустинята, Мароко или нещо подобно, женска джелаба или кафтан (представлява дълга роба), всичко друго си набавям от България. Не мога обаче да не отбележа, че жените тук умеят да шият, бродират и всички тези прекрасни женски занимания, които ние „европейките“ сме отсвирили отдавна. В този ред на мисли, моята етърва (съпругата на брата на моя съпруг) ми шие разни рокли и различни интересни и прекрасни комплекти. Сестра му пък ми бродира шал, който е типичен за берберите и всяка жена има минимум един такъв.
Тениска Африка от пазара в Рисани 
Комплект ушит от етърва ми 
Берберски шал бродиран от зълва ми
Как протича един ден на пазара?
Зависи от сезона, но обикновено тръгваме сутринта, не много рано, към 10 часа, понякога взимаме и други хора с нас. Пътуването до Рисани отнема около 20-30 мин., когато пристигнем най-честно правим една обиколка на пазара. Разглеждаме, въпреки че предварително сме си направили списък и план какво трябва да се купи и направи.
През тази първа обиколка поръчваме разни продукти, от типа на ядки, брашно, зехтин, подправки и друг тип пакетирани продукти, за да може търговците да ги подготвят. През това време сядаме в някое кафене на центъра, пием кафе или чай, говорим си около един час.
След това продължаваме към следващата сергия, обикновено взимаме маслини и консервирани лимони. После се насочваме към плод и зеленчук, от където взимаме най-много неща. Понякога оставяме списък с нещата, които искаме, да ни ги приготвят или изчакваме, зависи от настроението и времето. През това време отиваме да си изберем месо или риба и яйца, след това обядваме в един ресторант. Тук хората се познават и обикновено пазаруват от едни и същи магазини/сергии.
Ресторант Еслимания в Рисани
Когато има да се свърши някоя работа, като плащане на сметки, нещо административно или да се отиде на фризьор се прави. Обиколките са многобройни, но на последната се разплащаме, съответно събираме всички покупки от различните сергии и магазини и ги натоварваме в колата. Събирането на покупките се случва в едни колички (изобразени по-долу), които се управляват от млади момчета, за което им се заплаща. Заплащането е наистина символично, някакви стотинки. Тези момчета циркулират из пазара по цял ден с количките и изчакват търпеливо клиентите, след което натоварват всички покупки и ги откарват до превозното средство.
Количка за пазар 
В началото този начин на пазаруване ми беше доста странен, дори ми беше леко досадно, объркващо. Сега съм свикнала напълно и за мен е нещо съвсем нормално и обичайно. С ръка на сърцето, не мога да се оплача от нищо, дори съм изключително благодарна, че имам тази уникална възможност, да видя и нещо друго и различно. Радвам се, че спуках балона на модерната цивилизация, за да надникна, какво се случва зад завесата. Не е толкова страшно!
