ЕЗИКЪТ НА ПУСТИНЯТА
В Мароко има няколко официално признати езика, а именно – арабски, френски и берберски (Tamazight/Amazigh).
Арабски език (Дарижа)
Арабският, който се говори в Мароко, не е класически арабски, тъй като е силно повлиян от берберски, френски, дори до някаква степен и от испански език. Местният арабски диалект се нарича Дарижа (Darija), въпреки това в училищата се учи класически арабски. Това на мен ми се струва доста объркващо, но за тях е напълно нормално. Tъй като аз не владея нито един от тези три езика, няма как да разбера изцяло и да дам, каквато и да е оценка, а и няма нужда. Всъщност, разбирам голямото предимство, да владееш класически арабски, който може да използваш в цял свят, вместо местния диалект Дарижа, който се използва само в Мароко.
Френски език
Употребата на френски език, специално в по-големите градове и в администрацията, е почти задължителна. Владеенето на езика, на високо академично ниво, е умение отличаващо грамотност, образование и култура. За кратките ми престои в по-големи градове, като столицата Рабат, съм забелязала, че уж небрежно превключват на френски, дори помежду си, за да демонстрират образование и ерудиция. Тези превземки съществуват повече там, отколкото в Мерзуга.
Берберски език (Tamazight/Amazigh)
До скоро берберският не беше признат за официален език, въпреки че берберското население се изчислява на около 70% от популацията (за точния процента има спорове, но не се ангажирам с такива). Повечето бербери и до ден днешен не познават собствената си писменост, която няма нищо общо с арабската, защото не са имали възможност да я изучават в училище.
Едва от 2011-та година берберският език е признат за официален и бива изучаван в училищата. За съжаление, това е само официалната версия, а на практика, разбирам от местни хора, че не навсякъде се изучава. Причината е, че няма достатъчно учители, които да владеят езика, както писмено, така и говоримо. Силно се надявам в бъдеще това да се промени, защото всеки човек заслужава, освен да говори свободно майчиния си и език, а и да познава писмеността си.
Образование
Похвално е, че учениците изучават най-малко три езика в училище. Започват с арабски и френски, спорно е кога и къде се изучава берберски в момента, нямам такава статистика. На по-късен етап продължават с английски и други езици.
И все пак, когато говорим за „пустинята“, в Мерзуга, където аз живея, се говори предимно берберски, тъй като това е преобладаващото население. В този район рядко се случва децата да завършат средно си образование. Някои го докарват до основно понякога, единици са тези, които отиват в университет. Причините са няколко, на първо място, момчетата започват да работят от ранна възраст, за да помагат на семейството си финансово. Най-често в сферата на туризма, като камилари, в някой ресторант/хотел или продават сувенири и т.н. Друга основна причина е финансовата невъзможност да бъдат изпратени в някой друг град, за да продължат обучението си.
При момичетата е различно, в повечето случаи, те успяват да завършат средно образованието. Единствените пречки, това да не се случи са, ако решат или им се наложи да се оженят рано или, ако се налага да се грижат за семейството си по някаква причина. Независимо дали завършат образованието си, в повечето случаи това не е толкова важно за тях. Тяхната основна роля е грижата за семейството, отглеждането на деца и домакинската работа. Разбира се, че има жени, които работят, но това се случва, ако наистина се налага, например в семеен бизнес, ако има желание за това или ако няма кой да се грижи за тях.
Важно пояснение
Искам да отбележа и дебело да подчертая, че всичко, което описвам е от опита ми специално в Мерзуга и околността. Не си позволявам да правя обобщения за цялата държава, тъй като е огромна и всеки регион е коренно различен във всяка една насока. Въпреки че, нямам достатъчно опит в големите и развити градове на Мароко, имам някакви наблюдения. Там нещата са коренно различни и образованието е много по-развито, както за момчета, така и за момичета. Много пъти съм засичала жени заемащи постове в банки, полиция, медицински центрове, училища или управляващи собствен бизнеси и прочие. Не желая да оставям впечатление, че това което описвам за Мерзуга е общоприето за цялата държава, която въобще не е толкова неразвита, колкото хората си представят. Все пак аз разказвам за едно малко селце в пустинята на около 50 км от границата с Алжир и е нормално тук нещата да са по-различни, дори по-остарели.
Берберският език тук се използва предимно говоримо, а в писмена форма се използва латинската азбука, както ние наричаме „шльокавица“, поради невъзможността и незнанието на тяхната писменост. Има бербери, които не говорят никакъв друг език освен берберски, дори и арабски, но те са много малко. Повечето говорят задължително арабски и френски, а от по-младото поколение също и английски, испански и много други езици. Те са много находчиви и учат светкавично бързо, повечето от тях научават английски, испански и други езици единствено от комуникацията си с туристи, което звучи и изглежда невероятно, но аз сам жив свидетел, наистина е така.
Защо не говоря берберски?
Имам желание да науча берберски, понеже това би ми отворило една огромна врата към комуникация с местните, да имам възможността да ги разбирам и да се изразявам свободно. Представлява ми голяма трудност, явно желанието ми не е достатъчно силно. От друга страна съм свикнала да изучавам езици или каквото и да е от учебник. За съжаление, нямам тяхната дарба да уча езици разговорно, и да смятам, че е дарба и не всеки може да научи език само от слушане. Нали сте чували, как хората казват, че са научили езика от улицата? Е, ние, с моята приятелка, обичаме да се шегуваме, че така и не я намерихме тая улица с езиците.
Опитвала съм се да търся учебници за изучване на берберски и тук възникват няколко проблема, първо няма такива от английски език на берберски, само от арабски или френски. Второ, самият берберски език също има много диалекти, тъй като берберското население се простира от бреговете на Атлантическия океан на запад, до Близкия изток. Доста малък е шанса да попадна на учебник, в който да намеря точно този диалект, който се говори в Мерзуга. Дори в Мароко, в различните части, се говорят различни диалекти, които не се различават чак толкова, но за чужденец биха били предизвикателство.
Езикът на пустинята лично за мен
Въпреки всичко, ако говорим малко по-абстрактно, понеже тази информация не цели да ви запознавам научно с езиците в Мароко, за което може да се намери много информация на учени и специалисти, езиковеди, които се занимават с тези теми. Моята идея, по-скоро, е да преразкажа това, което виждам аз от първа ръка в ежедневието си в Мерзуга.
За мен езикът на пустинята е на първо място тишината, която понякога ми говори повече от хиляди думи, колкото и невероятно да звучи това. В момента, в който изключиш всички други гласове и дразнители около себе си, чуваш един друг глас, на спокойствие, на смирение, на утеха, на надежда, на радост и любов. Понякога няма нужда да изсипеш хиляди думи в пространството, за да го запълниш, а самата тишина те изпълва със смисъл и пълнота. Творецът говори само, когато му позволиш, понеже не е натрапник, които крещи насред тълпата.
